Определящи фактори за човешкия капитал на селското население в Полша

Проф. дин АГНИЕШКА ВЖОХАЛСКА
Институт по икономика на селското стопанство и продоволствието – Национален изследователски институт, Варшава

От втората половина на миналия век множество социални фактори са повлияни от новата икономика. Това понятие е тясно свързано с въздействието на човешкия фактор върху икономическия растеж. Следователно нарастващото значение на инвестициите в хора, за да се достигнат следващите нива на икономическия прогрес, е типично за развитието на държавите в света. Разходите за обучение и здраве се разглеждат в литературата като инвестиции в качеството на човешкия капитал, чийто потенциал се увеличава чрез инвестиране в самите хора. Качеството на човешкия капитал се увеличава най-вече чрез: обучение, по-нататъшно обучение и квалификация на човешките ресурси, научни изследвания и събиране на информация (включително превръщането й в достъпна) или чрез дейности за опазване на здравето, които имат за резултат удължаване на живота и жизнеността.
След присъединяването на Полша към ЕС, наред с другото, могат да се отбележат редица позитивни страни в развитието на селските райони по отношение на нивото на обучение или образователната активност на селското население. В същото време се отбелязва модернизация и увеличаване на средната площ на стопанствата. Освен това, появилата се „деаграризация” на селата допринася индиректно за постепенното заличаване на различията в начина на живот между селските и градски жители. През последните 10 години селското население се възползва от възможността да използва Европейските фондове, включително инструментите на ОСП, и да има достъп до единния пазар на работна сила в ЕС.
Технологичните нововъведения в селското стопанство, промените в естеството на полските стопанства и увеличената диверсификация на икономическата дейност на селското население допринасят за значително намаляване на заетостта в селското стопанство. През периода 1995–2011 г. броят на хората, заети в полското земеделие, е спаднал с почти 40%. Въпреки продължаващото развитие във връзка с локализирането на икономическата активност на селското население, Полша е все още страна с относително висока селскостопанска заетост. В съответствие с данни от Евростат, 12,6% от всички работещи поляци са заети в полското селско стопанство през 2011 г. Измежду страните – членки на ЕС само румънската икономика се характеризира с по-висока селскостопанска заетост, т.е. 28,6% от работещото население е в сектора на земеделието.
Най-общо, поради относително високото ниво на заетост в полското селско стопанство, не може да се отбележи значително подобрение по отношение на земята и капитала на земеделските стопанства, оттам следва и намаляване растежа на трудовата производителност и спечеления доход от хората, заети в селското стопанство. В същото време свръхзаетостта в земеделието води до много неизползвани трудови ресурси, което се отразява на скритата безработица. Следователно действителното ниво на безработица в селските райони е по-високо от регистрираното.
Намаляването броя на хората, заети в полското земеделие, е един от главните фактори, определящи темпа на трансформациите по посока повишаване ефективността в сектора. Ускоряването на структурните трансформации в земеделието изисква промяна от селскостопанската заетост към неселскостопански дейности. Нуждата от намаляване на заетостта в селското стопанство и прехвърля- нето на работна сила от земеделски към неземеделски сектори е основна предпоставка за подобряване аграрната структура, ефективността на фермерската дейност и финансовата ситуация не само на фермерите, а също и на останалата част от селското население. В резултат повишената диверсификация на икономическата дейност води не само до въвеждане на многофункционално развитие на земеделието и селските райони, но и допринася за модернизация на цялостната икономика.
Изследователският материал включва резултати от анкета на Института по икономика на селското стопанство и продоволствието от 2011 г. (анкета, базирана на извадка от 8,5 хиляди селски фамилии, от които 3 310 притежават земеделски стопанства с над 1 ха земя). Семействата са анкетирани в 76 села, разположени в различни региони на страната (фиг. 1). Извадката е целенасочена и взема под внимание социално-икономическите характеристики и аграрната структура на фермите, разположени в избраните райони. Всички семейства, живеещи в избраните райони са анкетирани. Диапазонът на събраната информация е екстензивен и засяга много аспекти на живота на селското население и функционирането на земеделските стопанства.
Резултатите от анкетите, проведени основно през 2000 и 2005 г. с подобна извадка, се използват като отправна точка за определяне динамиката на развитието. Резултатите от теренните изследвания са базирани на информация от публичната база данни на Статистическата служба.

Ключови думи: селски райони, Полша, човешки капитал, обучение, ЕС

Selected Determinants of Human Capital of Rural Population in Poland

AGNIESZKA WRZOCHALSKA
IERiGŻ-PIB

(Summary)
Since the second half of the last century, numerous social considerations have been influenced by the new economy. This concept is closely related to the impact of the human factor on economic growth. Therefore, the growing importance of investments in people to attain the next stages of economic progress is typical of development of countries in the world. Education and healthcare expenditures are regarded in the literature as investments in the quality of human capital, whose potential increases by investing in people themselves. The quality of human capital increases primarily through: education, further education and training of human resources, scientific research and gathering information (including making it accessible) or through healthcare actions, which in turn affect the length of human life and vitality.
Since Poland’s accession to the European Union, inter alia, a number of positive developments have been observed in rural areas in terms of the level of education or educational activity of the rural population. At the same time, modernization and an increase in the average size of agricultural holdings have been noted. Furthermore, emerging village deagrarisation has indirectly contributed to the gradual blurring of differences in the standards of living of the rural and urban population. At the same time, the last ten years have enabled the rural population to benefit from EU funds, including CAP instruments, and also enter the single EU labour market.
Technological advancements in agriculture, a change in the nature of Polish holdings and the increased diversification of economic activity of the agricultural population contributed to a significant decline in agricultural employment. In 1995–2011, the number of people employed in Polish agriculture fell by almost 40%. Despite the ongoing developments in relation to the location of economic activity of the agricultural population, Poland is still a country with relatively high agricultural employment. In accordance with Eurostat data, 12.6% of all working Poles were employed in Polish agriculture in 2011. Among the EU Member States, only the Romanian economy is characterised by higher agricultural employment, i.e. 28.6% of the working population employed in the agricultural sector.
In general, due to the relatively high level of employment in Polish agriculture, no significant improvement can be observed in terms of land and capital of agricultural holdings, thus curtailing growth in both labour productivity and income earned by people employed in agriculture. At the same time, excessive agricultural employment results in high scale of unused labour resources, which is reflected in scale of hidden unemployment. Therefore, the ac- tual level of unemployment in rural areas is higher than recorded.
A decrease in the number of people employed in Polish agriculture is one of the fundamental factors in determining the pace of efficiency-oriented transformations in this sector. The acceleration of the desired structural transformations in agriculture requires a shift from agricultural employment to non-agricultural activities. The need to reduce agricultural employment and the shift of labour force from agriculture to non-agricultural sectors is an essential prerequisite for the improvement of the agrarian structure, the effectiveness of farming and the financial situation of not only farmers but also the rest of the rural population. As a result, the increased diversification of economic activity not only leads to the implementation of multifunctional agricultural and rural development, but also contributes to the modernisation of the entire economy.
Research material includes IAFE-NRI survey results of 2011 (surveys based on a sample of 8,5 thousand rural families, of which 3 310 families owned agricultural holdings with over 1 ha of agricultural land). The families were surveyed in 76 villages located in different regions of the country (Figure 1). The sampling was purposeful and took account of socioeconomic features and the agrarian structure of agricultural holdings situated within the selected regions. All families residing in selected villages were surveyed. The scope of the information collected was extensive and concerned numerous aspects of life of the rural population and the functioning of agricultural holdings. The results of surveys carried out mainly in 2000 and 2005 on a similar sample were used as a reference point to determine the dynamics of developments.
Research results from field studies were supplemented with the CSO public statistics.

Key words: rural areas, Poland, human capital, education, EU