Възможности и предизвикателства пред някои сектори на българското земеделие в рамките на трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции

Доц. д-р ДИЛЯНА МИТОВА
Институт по аграрна икономика – София

„Не съм съгласен с Вашите убеждения, но съм
готов да умра за правото Ви да ги изказвате!“
(Волтер)

Целта на настоящата статия е да се направи анализ на възможностите и предизвикателствата пред някои сектори от българското земеделие в рамките на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Изследванията на ефектите от ТПТИ работят с редица допускания, тъй като все още преговорите продължават и параметрите на споразумението не са напълно ясни, освен че то цели основно либерализиране на търговията между ЕС и САЩ.
На база на статистически данни е проследена търговията на България със САЩ (по-конкретно селскостопанската търговия) и са направени изводи за важността на сектор „Селско стопанство“ за сключване на едно такова споразумение. Анализирани са износът и вносът на България със САЩ за 15-годишен период и са посочени тенденциите в търговията със селскостопански стоки, както и най-важните търгувани продукти. Анализирано е въздействието на споразумението за ТПТИ върху секторите „Месно животновъдство“ и „Биологично земеделие“.
България поддържа активни търговски взаимоотношения със САЩ. След присъединяването на страната към ЕС земеделският износ за САЩ дори нараства, като достига през 2014 г. 20,5% от общия износ на България за САЩ и 1,7% от целия аграрен износ на България. В същото време земеделският внос от САЩ за България е около 8,2% от общия внос от САЩ, който за 2014 г. възлиза на 377 млн. долара. Целият износ на България за САЩ за 2014 г. е на стойност 415 млн. долара.
Най-търгуваните стоки от България за САЩ са млечните продукти (сирена и кашкавали), етеричномаслените семена и тютюн. Най-често от САЩ в страната идват тютюни, полуфабрикати и готови храни, както и плодове, и зеленчуци. С намаляване на пречките пред търговията страната дори може да увеличи своя пазар в САЩ, т. е. пазарът ще стане по-достъпен. Друг е въпросът дали в България има достатъчно предлагане, което да потърси реализация на американския пазар.
Отпадането на митата и нетарифните ограничения пред взаимната търговия между България и
САЩ ще въздействат и върху секторите „Месно животновъдство“ и „Биологично земеделие“. Българските потребители ще имат възможност да избират между по-богат асортимент земеделски стоки, както и от стоки с по-ниски цени. Важно в случая е този избор да бъде информиран – т. е. да има ясна индикация върху етикетите за състава и произхода на храните. Либерализацията на търговията би довела до по-голяма конкуренция на европейския пазар, в частност при някои продукти като месото например. Конкурентният натиск при месата и месните продукти ще се отрази в по-голяма степен на високосубсидираното селскостопанско производство на Западна Европа, като българските производители няма да са чувствително засегнати, тъй като България и сега е нетен вносител на месо. Може да се очаква дори преместване на производствени инвестиции от Западноевропейските страни у нас, където ресурсите за производство са по-евтини (работна ръка, фуражна база и др.).
Премахването на забраните за внос в ЕС на месо от САЩ, произвеждано с използване на растежни хормони, както и с нехормонални стимулатори на растежа; продукти и храни, съдържащи ГМО и др., е потенциална възможност за засилване на потока суровини за ХВП в Европа и у нас. В същото време ЕС и България трябва внимателно да решат дали биха желали такива суровини да навлязат на нашите пазари, с оглед на по-стриктните европейски стандарти за безопасност на храните и здра вето на хората. Отношението към тези въпроси трябва да следва един научнообоснован подход и обществото трябва да има възможност за информиран избор.
В сектора на биологичното производство ТПТИ би улеснило още повече процеса на обмяна на биопродукти и биохрани между България и САЩ, би спомогнало да се обогати асортимента на биопродукти, достигащи до българския потребител, от една страна, а от друга – би осигурило на българския биопроизводител един огромен (над 850 мил. души) пазар за неговите биопродукти. Етеричните масла от роза, лавандула и мента, дивите сушени горски плодове и билки, медът и сиренето могат да се нарекат нишови продукти, с които България би завоювала още по-голям дял на американския пазар.
Българското земеделие може да реализира ползи от ТПТИ чрез нишови продукти – млечни про-
дукти, мед, тютюн, билки, етерични масла, биопродукти, които да намерят прием на многомилионен пазар, какъвто е американският.

Статията се базира на доклада „Възможности и предизвикателства пред българското земеделие в
рамките на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции“, възложен от евродепутата
Момчил Неков на екип от Институт по аграрна икономика – София, и финансиран от Европейския
парламент.

Opportunities and Challenges in Some Sectors of Bulgarian Agriculture within Transatlantic Partnership for Trade and Investment

D. MITOVA
Institute of Agricultural Economics – Sofia

(Summary)
The purpose of this article is to analyze the opportunities and challenges for some sectors of Bulgarian agriculture within the transatlantic partnership for trade and investment. Studies of the effects of TPTI work with a number of assumptions as yet negotiations continue and the parameters of the agreement are not entirely clear, except that it mainly aims at liberalizing trade between the EU and the US.
On the basis of statistical data is traced Bulgaria’s trade with the US, in particular agricultural trade and some conclusions are made about the importance of the agricultural sector for the TPTI. The export and import of Bulgaria to the US is analyzed for 15 –year’s period and trends in agricultural trade are set, as well as most important traded products are pointed. Analyzed the impact of TPTI on meat livestock and organic farming sectors are analyzed.
Bulgaria maintains active trading relationship with the US. After accession to the EU, US agricultural exports even increased, reaching in 2014 20.5% of total exports of Bulgaria to the United States and 1.7% of the total agricultural exports of Bulgaria. At the same time, agricultural imports from the US to Bulgaria is about 8.2% of total US imports, which in 2014 amounted to 377 mills. $. All exports of Bulgaria to the United States in 2014 were worth 415 mills. $.
Most traded goods from Bulgaria in US are dairy products (cheeses), oil-bearing seeds and tobacco. The most common of the US goods in Bulgaria are tobacco, meal and prepared foods, and fruits and vegetables. By reducing trade barriers Bulgaria may even increase its role on the US market because Bulgarian products would become even more affordable. Another issue is whether Bulgaria has sufficient production to seek the realization at the American market.
Elimination of tariffs and non-tariff barriers to mutual trade between Bulgaria and the USA will affect sectors of meat and livestock and organic farming. Bulgarian consumers will be able to choose between a wide range of agricultural commodities, as well as lower prices. Important here is that choice has to be informed - i.e. a clear indication on the labels of the composition and origin of food. Trade liberalization would lead to more competition on the European market, particularly in some products such as meat. Competitive pressures in meat and meat products will more affect subsidized agricultural production in Western Europe, while Bulgarian producers would not be significantly affected, since Bulgaria is even now a net importer of meat. It can be expected even moving production investment from Western countries to Bulgaria, where production resources are cheaper (labor, forage base, etc.).
Lifting the ban on US to EU imports of meat produced using growth hormones as well as non-hormonal
growth promoters; of products and foods containing GMOs and others has the potential to enhance the flow of raw materials for the food industry in Europe and in Bulgaria as well. At the same time, the EU and Bulgaria must carefully decide whether they would like such materials to enter our markets, in view of the stricter European standards for food safety and human health. The attitude towards these issues should follow a science-based approach and the society should have the opportunity to make informed choices.
In the organic sector TPTI would further facilitate the process of exchange of organic products and organic food between Bulgaria and the US. It would help to enrich the assortment of organic products reaching the Bulgarian consumer, on the one hand and on the other - would give the Bulgarian bio producer a huge (over 850 mil. people) market for its organic products. Essential oils of rose, lavender, mint, wild berries and dried herbs, honey and cheese can be called niche products with which Bulgaria would conquered the even larger share of the US market.
Bulgarian agriculture can realize the benefits of TPTI through niche products - dairy products, honey, tobacco, herbs, essential oils, organic products that find acceptance of multimillion markets such as the US.

Key words: TPTI, opportunities, challenges, agriculture trade, meat livestock, organic farming