Оценка и прогноза на потребителското поведение на селските домакинства до 2020 г.

Доц. д-р МИНКА АНАСТАСОВА-ЧОПЕВА
Институт по аграрна икономика – София

Подобряването на качеството на живот на селските домакинства е една от основните цели на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) през програмния период 2014–2020 г. Изучаването на моделите на потребителско поведение на живеещите в селата има непосредствено отношение към постигането на тази цел.
В статията са представени някои резултати от проведено научно изследване за равнището и структурата на потребление на селските домакинства до 2012 г., и очакваните им изменения до 2020 г. Проведеното изследване е в рамките на научен проект „Квантифициране на икономическите и социални ефекти от подкрепата на доходите и на развитието на селските райони в периода 2014–2020”, с ръководител проф. д-р Р. Попов (2013–2014). Приложени са методите на структурния динамичен анализ, на сравнителния анализ и прогностичния подход на ARIMA моделирането. Взети са предвид специфичните особености на потреблението на селските домакинства – установените навици и традиции в потребителското поведение на домакинствата. Прогнозата на потребителския модел на селските домакинства е разработена на основата на динамични редове, обхващащи периода 2000–2012 г. Относителният дял на всеки вид паричен разход в общата структура на паричните разходи е прогнозиран до 2020 г. За целите на изследването са използвани официално публикуваните данни от НСИ за равнището и структурата на потребителските разходи средно на едно селско домакинство през периода 2000–2012 г.
Основното заключение от изследването е, че и до 2020 г. стандартът на живот на селските домакинства ще остане нисък. Потребителските разходи ще продължават да покриват почти изцяло паричните им доходи, преди всичко за храна, топло- и електроенергия, медицинско обслужване, транспорт и данъци. Въпреки очакваните изменения в отделните групи разходи, те няма да доведат до съществена промяна в общия модел на потребителското поведение на селските жители. Може да се предположи, че – от една страна – ще се постигне по-усъвършенствана структура на потребление, като се има предвид очакваният спад, макар и незначителен, на дела на разходите за храна. От друга страна, с оглед на предвижданото увеличение на дела на разходите за жилище, вода и другите битови потребности и особено на дела на данъчните плащания, може да се заключи, че и в близкото бъдеще селските домакинства ще продължат да изпитват тежестите на ценовата и данъчна политика.

Assessment and forecast of consumer behavior on the rural households by 2020

M. ANASTASOVA-CHOPEVA
Institute of Agricultural Economics – Sofia

(Summary)
Improving the quality of life on rural households is one of the main goals of Development Programme (RDP) in the programming period 2014–2020. The study of patterns of consumer behavior on rural residents is directly relevant to the achievement of this objective.
The article presents some scientific results of the consumption level and structure on the rural households by 2012 and expected their changes to 2020. The survey is part on a research project “Quantification of the economic and social effects on income support and rural development in the period 2014–2020” with leader: Prof. R. Popov (2013–2014).
The methods on structural dynamic analysis, comparative analysis and forecasting approach on ARIMA modeling are attached. Taken into account the specificities of consumption on the rural households such established habits and traditions in consumer behavior. Forecast of the user pattern on rural households was developed on time series covering the period 2000–2012. The share of each species cash expense in the total expenditures structure is predicted to 2020.
For the purposes of the study officially published data from NSI for the level and structure on consumer spending per average a rural household during 2000–2012 are used.
The main conclusion of the study is the standard of living on rural households will remain low by 2020. Despite the expected changes in individual groups of expenditure, they will not lead to a significant change in the overall pattern of consumer behavior on the rural residents. It can be assumed that will be achieved more improved structure on consumption given the expected decline, albeit insignificant share of the cost of food. However, in view of the predicted increase in the share of expenditure on housing, water and other household needs and especially the share of tax payments can be concluded that in the near future rural households will continue to suffer the burden of price and tax policy.

Key words: consumption, rural households, ARIMA-models, evaluation, forecast