Методически подход за анализ на устойчивостта на земеделието у нас

Докторант Никола Пищалов
Университет за национално и световно стопанство - София
Катедра Икономика на природните ресурси

Резюме: Целта на статията е да се разкрие практическата пригодност на рамката “DPSIR”1, като методически инструмент за анализ на устойчивостта на земеделието у нас на примера на един от производствените фактори - торенето. Анализът на отделните фази на модела, позволява да се определи доколко торенето в България допринася за устойчиво земеделие и да бъдат систематизирани проблемните области.
Според посочения модел, “натиска” най-общо се изразява в увеличената употреба предимно на азотни торове, в несъобразеното с нормите и небалансирано торене, както и недостатъчното оползотворяване на органичния тор. Създадените в резултат на “натиска” негативни икономически, социални и екологични промени в “състоянието”, оказват по нататък определено негативно “въздействие” върху устойчивостта на аграрните системи. Нуждата от “отговор”, който да елиминира това въздействие, изисква прилагането на целенасочена политика. Тя трябва да бъде в две основни посоки - елиминиране на последиците от практиките на неправилното торене в минали периоди и предотвратяване на риска от бъдещи замърсявания.

Ключови думи: устойчивост, устойчиво земеделие, рамка DPSIR, торене.

Прочетете цялата статия - PDF файл

Methodical Approach for Analysis of the Sustainability of Bulgarian Agriculture

N. Pishtalov
University of National and World Economy - Sofia

(Summary)
The aim of this paper is to present the practical suitability of DPSIR framework, as methodical tool for the analysis of sustainability of the bulgarian agriculture on the example of one of the productions factors - fertilization. The analysis of separate phases of the model, enable to determine how much the fertilization process in our country contribute to sustainable agriculture and to systematize the problem areas.
According to the shown model, “pressure” commonly is express in increaseing use mainly of nitrogen fertilizers, in the insufficient use of organic dung. The created in result of the “presure” negative economical, social and ecological changes in the “state”, give in result definite negativ “impact” on the sustainability of the agricultural systems. The need of “response”, which can eliminate the impact, requires the applying of purposeful policy. The policy must be in two main directions - eliminateing of consequences of the practises of wrong fertilization in past periods and preventing the risk from future contaminations.

Key words: sustainability, sustainable agriculture, DPSIR Framework, fertilization.

See the article as a PDF file

Статията е постьпила в редакцията на 23.09.2009 г.