Теоретико-методологични проблеми при изследване разпокъсаността на земеделската земя

Доц. д-р Димитър Терзиев
Докторант Ейсуке Тсуджи
Университет за национално и световно стопанство - София
Катедра Икономика на природните ресурси

Резюме: Статията е резултат от анализа на изследване разпокъсаността на земеделската земя проведено в България и Япония. Този проблем по-често се изучава на макро ниво - какво обществото като цяло може да направи за разрешаването му. Ние разглеждаме проблема от позицията на това, което фермерите правят за разрешаването му, от техните решения относно структурирането на фермата и организацията на работата в нея. В процеса на изследването се сблъскахме с редица проблеми, за които няма приемливи решения в достъпните публикации.
Появи се необходимостта от по-прецизно дефиниране на понятието. Към традиционното разбиране за поземлените участъци, че са отделени един от друг, ние добавяме: размерите са различни; формата също е различна и обикновено геометрично неправилна; качеството на земята не е еднакво.
Данните от изследването показват, че влиянието на разпокъсаността върху управлението на фермата се променя с нарастването на размера на разпокъсаните полета. Поради това въвеждаме термините “големи” и “малки” разпокъсани земи. В нашия случай, границата се появява приблизително при 5 hа обща площ на стопанството и 1 hа размер на всяко отделно поле. Намиращите се над нея наричаме големи, а тези под нея - малки ферми с разпокъсани земи.
Появата на разпокъсани земеделски земи обикновено се свързва с осъществяването на обществена промяна в аграрния сектор. Поземлената реформа е еднократен акт, който не може да обясни разпокъсаността, която наблюдаваме десетки години по-късно. Динамичен исторически подход на анализ е необходим за правилното разбиране същността на продължаващата разпокъсаност.
Общоприето е схващането, че фермерите опитват да се справят с разпокъсаността като увеличават размера на своите ферми. Оказва се, че основните форми на увеличаване - купуване и наемане на земя, влияят върху разпокъсаността по различен начин. А това, коя форма е доминираща, зависи от конкретните икономически условия. Така, добавяме и динамичния икономически подход към нашия анализ.
На разпокъсаността обикновено се гледа в негативен план. Изследваните фермери ни показват, че те често я използват да минимизират някои типични рискове (климатични, разпространение на болести и др.), да оптимизират използването на ресурси (основно труд и механизация). Т.е., понякога фермерите всъщност не желаят да премахнат разпокъсаността.
В края на изследването се опитахме да създадем един модел на фермерско справяне с проблема за разпокъсаността на земеделската земя. Според нас, така трябва да приключват подобни изследвания.

Ключови думи: разпокъсаност, земеделска земя, динамичен исторически подход, динамичен икономически подход, България, Япония

Прочетете цялата статия - PDF файл

Theoretical-Methodological Problems in the Study of Agricultural Land Fragmentation

D. Terziev, E. Tsudjy
University of National and World Economy - Sofia

(Summary)
The reason for writing this article is a research on agricultural land fragmentation in Bulgaria and Japan. This problem is more often studied at a macro level - what the society does to solve it. We, on the other hand, are more interested in what farmers do, i.e. their decisions in regards to structuring the farm and production activities organisation. During the work process we encountered a number of problems with no solutions in the publications available.
We started with a more precise definition of scattered fields. To the traditional view of fields that are: a) separated from each other, we also added: b) different in size, c) different in shape, and d) different in land quality.
The study also showed that the influence of land fragmentation on farm management varies with the increase in the area of scattered fields. That’s why we have introduced the terms “large” and “small” scattered fields. In this case, the boundary appeared at roughly 5ha size of the farm and 1ha size of a scattered field. Those above the boundary we called large, and those below it - small farms with scattered fields.
The appearance of fragmented land is usually associated with social change in the agrarian sector. However the rural reform is a single act that cannot explain fragmentation, which we have observed for many years. In order to fully understand the essence of continued fragmentation, we need a dynamic historical approach for analysis.
It is a widely accepted belief that farmers attempt to handle land fragmentation by increasing the size of their farms. It turns out that the main forms of increasing - buy or lease - impact fragmentation differently. Which one dominates - buy or lease - is dependent on the particular economic conditions. Thus, we have added a dynamic economical approach to our analysis.
Land fragmentation is usually considered negatively. The surveyed farmers showed us that they often use their scattered fields to: a) minimise some typical risks (climatic, spreading of diseases, etc.) and b) optimise the utilisation of resources (mainly labour and machinery). In other words, farmers sometimes do not in fact want to consolidate the fields.
At the end of this work, we tried to create a farmer’s model for handling the problem of fragmented land. In our view, this should be the final product of such research works.

Key words: agricultural land, dynamic historical approach, dynamic economic approach, Bulgaria, Japan

See the article as a PDF file

Статията е постьпила в редакцията на 15.06.2009 г.