Нови книги

Земята, която ни храни

Проф. дин Атанас Ганев

Професор Атанас Ганев е един от най-изтъкнатите учени аграрикономисти в нашата страна. Известен е със своите научни публикации, мнения, позиции и практическа дейност, свързани с нашето селско стопанство, не само сред научните среди, но и сред цялата наша общественост.
Заглавието на книгата, която проф. Ганев ни предлага “Земята, която ни храни”, отговаря и изцяло акумулира тревогите и очакванията, които изпитва нашия народ през прехода от 1989 г. до сега. От този ъгъл се оценяват всички управленски, поземлени, организационни, структурни, икономически, социални, международни и други възникнали проблеми на селското стопанство.
Основните проблеми, които се съдържат в книгата на проф. Ганев, според мен са следните:

1. Макар и бегло, в исторически разрез авторът разглежда развитието на нашето земеделие до 1989 г. и наред с добрите резултати разглежда и следните недостатъци в дейността на ТКЗС и АПК: обявяването на земята за общонародна собственост, премахването на рентата, грандоманията при изграждането на АПК и откъсването на селата от управлението на производството.

2. Разкрива генезиса на кризата в българското земеделие и формите на нейното проявление:
На първо място ­ във приетия погрешен подход от страна на държавата по възстановяването на правото на собственост върху земеделските земи. Реализацията на този закон се осъществява по места от общинските поземлени комисии при липса на земеустройствени типови документи за собственост, делби между наследници и др. Това е дълъг период, който продължава и сега. Земеделието ни се развива при неизяснени поземлени ресурси. Вместо да се запазят и подпомогнат от държавата едрите колективни стопанства с възстановена поземлена собственост на членовете, както е в Чехия, Унгария, Словакия и др., у нас се прибягва до тяхното разоряване и връщане на земята в реални граници. Последиците от всичко това са ясни.
На второ място ­ в създаването на ликвидационни съвети, които да ликвидират ТКЗС. Пристъпи се към бързо уволняване на председателите, преустановяване на тяхната дейност и разграбване на имуществото. Настъпва хаос в използването на земята, а техниката се продава на безценица. Частните стопани не поемат обработката на земята.
На трето място ­ това е период на изграждане и развитие на новите земеделски кооперации (ЗК). Утвърждават се отново като основни земеделски организации, обработват над 50% от земята и произвеждат основната част от зърното. В известна степен ЗК тушират кризата, но работят при много тежки условия: разпокъсаност на земята, амортизирана и недостатъчна техника, липса на сгради, големи заеми и финансови затруднения, липса на помощ от държавата. Резултатите са скъпо и неконкурентоспособно производство. На много места настъпва упадък и в управлението на ЗК: слаб контрол, нарушения на Устава, разхищения, преарендуване на земята. Единствено Съюза на ЗК ги подпомага и защитава интересите им. Към 2000 г., голяма част от ЗК изпадат във финансова несъстоятелност и се обявяват в ликвидация.
3. Бягство на държавата от проблемите на селското стопанство.
Селското стопанство не само, че не се стимулира, но се и задушава. Мудно и мъчително се приемат от Народното събрание законите свързани със селското стопанство. В сравнение с 1989 г., продукцията през 2002 г. намалява с 40%, а експорта рязко спада. Страната става зависима от вноса. Най-силно намалява производството на зеленчуци, плодове, грозде, захарно цвекло, варива, животинска продукция и други както в прясно, така и в преработено състояние. Малко са средствата, които държавата отделя за ДФ “Земеделие”. Данъчната и кредитната системи не стимулират, а затрудняват производството. Цените на средствата за производство растат, а изкупните цени се задържат и намаляват. Ефективността и конкурентоспособността на продукцията също спадат. Разоряват се както ЗК, така и частни фермери.
Селата се обезлюдяват и замират. Над 30% от земеделската земя пустее. Поливните системи са ликвидирани. Нито държавата, нито Министерството на земеделието взимат мерки за преодоляване на тези негативни процеси и явления. Такава е картината на нашето селско стопанство, която българската държава не иска да види!

4. Арендаторски стопанства и арендни отношения.
Категорично от проф. Ганев се отхвърля преарендуването на земя от ЗК. Това е форма на грабеж, обезличаване и самоликвидиране на ЗК от страна на арендаторите. Сегашните арендатори по същество са експлоататори на хилядите собственици на земеделска земя. Липсва всякакъв контрол от страна на държавните органи върху тяхната дейност. Сами определят размера на рентата и условията на договора. Проф. Ганев предлага да се усъвършенства Закона за арендата, като се регламентират ясно правата на арендодателите.

5. Заслужено място в публикациите на проф. Ганев заемат проблемите свързани с приемането на България в ЕС и възникналите след това трудности.
Контактите, които проф. Ганев има с много ръководители на неправителствени организации от ЕС, му дават възможност навреме да вижда проблемите и трудностите, с които България ще се сблъска впоследствие. Още преди 2002 г., той поставя въпроса за квотите на отделните продукти, аргументира и защитава по-големи количества, като не приема за база слабопродуктивните години и времето на реформите у нас 1992­1998 г.; поставя въпроса за референдум; за предварителната работа по синхронизирането на нашето законодателство с това на ЕС; за липсата на информация през преговорния период. Той смята, че негативните явления ще се появят у нас след влизането ни в ЕС ­ некомпетентност в управлението и злоупотреби с различните фондове на ЕС за селското стопанство; средствата няма да отиват до дребните фермери. След 2007 г., държавата не упражнява необходимия контрол и се разпиляват много средства. Проблемите на земеделието трябва да се решават от нашата държава, а не от ЕС. Необходимо е единство на нацията по проблемите на земеделието, без да се политизират, а да се търсят правилни решения и действия.
Посочените проблеми са ядрото на книгата на проф. Ганев “Земята, която ни храни”. По същество това е сборник, където всеки проблем се анализира и изяснява в различни аспекти и детайли в множество статии, становища, мнения и предложения от организационен, икономически и социален характер до държавните органи и обществеността, относно аграрната политика; даване отговор на конкретни питания към него и др.
Книгата се чете с интерес, защото съдържа богатство на идеи, принципи и решения в защита на определена кауза и борба за нейната реализация. В това се изразява нейната актуалност и значимост. Безспорно е едно, че тя може да се напише само от човек, запознат с теорията, дълбоко свързан с живота, който обича селското стопанство, познава нашата и световната практика в областта на земеделието, обърнат е с лице към актуалните проблеми на този отрасъл и позитивно настроен за тяхното решаване.

Проф. Кръстьо Брусарски