Мястото на неземеделското население в социално-икономическата структура на полското село

Проф. д-р АЛИНА ШИКОРСКА
Институт по икономика на земеделието и хранителната промишленост - Национален изследователски институт - Варшава, Полша

Резюме: Анализът на данните за неземеделските семейства, показва преди всичко, че това е група, която представлява все по-значителна част от населението на селските райони. В неземеделските семейства живее 57% от общия брой на селското население.
Регионалните различия в разпределението на неземеделските семейства са резултат от диференциацията в социално-икономическото развитие на отделните райони, което оказва влияние върху механизмите за формиране на тази група и определя нейните характеристики.
Демографската структура на неземеделските семейства се формира най-вече от наплива към тази група на лица, преминаващи от земеделска дейност към друг вид трудова дейност. През последните години важен фактор, който влияе върху възрастовата структура на тази група, са промените, които стават в нея в резултат от икономическата миграция на семействата и техните членове, както и от нарастването на желанието за образование, особено придобиването на висше образование. Значение има и преминаването на пенсионирани земеделски стопани към тези семейства. Това явление, отчитайки миграционните процеси сред младите членове на безимотните семейства, води до застаряването на тази общност.
Видовете източници на доходи на неземеделските семейства показват, че през 2005 г. така както и в предишните години, разделят изследваната група на две подгрупи - такива, които се издържат главно от трудови доходи и такива, които се издържат главно от пенсии за навършена възраст и пенсии поради инвалидност и заболявания. Във взаимоотношенията между тези две групи, особено внимание заслужават промените, които настъпват за периода 2000-2005 г. В периода на предишните изследвания, тези две подгрупи са с почти еднаква численост, но в последно време все по-силно се забелязва доминирането на групата на заетите членове на семействата извън сферата на земеделието. Това е преди всичко резултат от икономическото оживление след присъединяването на Полша към Европейския съюз и особено от подобряване състоянието на пазара на труда. Това намира потвърждение и при съпоставянето на статистическите данни, от които се вижда, че броят на семействата, издържащи се главно от извънземеделска трудова дейност, през сравнявания период нараства от 42 на 47%. Едновременно с това, наполовина намалява процентът на семействата, в които основният източник на доходи са помощите за безработни. Следователно в изследвания период се подобряват материалните условия на бита в групата на неземеделските селски семейства.
След присъединяването на Полша към ЕС, земеделските стопанства са изправени пред предизвикателството за дейност в условията на голяма конкуренция и от необходимостта за ограничаване на производствените разходи. От друга страна, подобряващите се общи икономически условия и значителното аграрно раздробяване, характерно за полските индивидуални стопанства и свързаната с тях скрита безработица в земеделието, са причина за нарастване на интереса към извънземеделска икономическа активност и промяна на статуса на нови семейства от земеделски в неземеделски.
На основата на анализа на процесите на социално-икономическото развитие на селските райони можем да допуснем, че промените в числеността на неземеделските семейства ще продължат да се ускоряват и че тази социална група все повече ще влияе върху социално-икономическото развитие на селските райони.
Ключови думи: неземеделски семейства, селски райони, доход, демографска структура, Полша

Прочетете цялата статия - PDF файл

The Place of the Non-farming Population in Socio-economic Structure of Rural Areas in Poland

A. SIKORSKA
Institute of Agriculture and Food Economics - National Research Institute - Warsaw, Poland

(Summary)
The analysis of the non-farming rural population has primarily demonstrated that persons without agricultural land represent an increasingly significant group of rural residents. For years the number of non-farming rural families rose up to as many as 57% of all the rural households in 2005. Therefore, it may be assumed that the rural population can no longer be identified with the farming population.
The demographic structure of the non-farming population in rural areas has been determined by the inflow of persons who discontinued farming and took up paid employment. In recent years, the age structure of the group in question has largely been affected by changes resulting from job migration of families and individuals and more widespread education, particularly higher education. Another important factor has been a growing number of retired farmers in the non-farming population. Combined with job migration by young members of non-farming families, this pattern determines the demographic ageing of the population in question.
According to information on sources of income in non-farming households, in 2005 the average income per non-farming family was still less than in farming families. The income gap between the farming and non-farming families stems from the differences in the income structure. In non-farming households, unearned income sources (old age and disability pensions, unemployment benefits etc.) accounted for more than one-third of the total income, whereas the respective proportion for the farming population was only slightly more than one-fifth. The analysis of regional disparities in the level of income in non-farming families should take account of the fact that significant differences between specific rural areas are also observed within regions, where there are villages and districts characterised by advanced processes of multifunctional rural development, as well as areas where no adaptation to new economic conditions had taken place and the living standards remained extremely low.
Generally, in the future the number of the non-farming rural population will grow and that this socio-occupational category will increasingly determine the socio-economic development of rural areas in Poland.
Key words: non-farming population, rural areas, income, demographic structure, Poland

See the article as a PDF file