Очаквано влияние на Общата селскостопанска политика върху развитието на зеленчуко-производствените стопанства

Ст.н.с. д-р Виолина Хаджиева
Институт по аграрна икономика - София

Резюме: Целта на статията е да се очертае влиянието на ОСП върху развитието на зеленчукопроизводствените стопанства в периода на прилагане на Единната схема за заплащане на площ.
Зеленчукопроизводството у нас е организирано в маломерни, дребни стопанства върху 1,5-2% от използваната земеделска земя, но то формира близо една трета от брутната продукция на растениевъдството, от което се вижда значението на подотрасъла не само за задоволяване на потреблението, но и като източник на доходи. Към 2003 г. са наблюдавани 408 579 земеделски стопанства за зеленчуци, което е 67% от всички стопанства и показва широката застъпеност на градинарството в страната. От тях 406 724 са физически лица със среден размер на площта 0,97 da; 1265 са еднолични търговци със среден размер на площта 15 da; 190 са кооперациите със средна площ 106,5 da; 289 са търговските дружества със средна площ 72 da и 111 са сдружения със средна площ 15,4 da.
Характерно за дребните зеленчукопроизводствени стопанства е, че те се основават обикновено на собствена земя, финансиране и семеен труд и независимо от това, че са печеливши след присъединяването на България към ЕС ще изпитат сериозни затруднения, защото не разполагат с достатъчно средства да инвестират в преструктурирането и уедряването си и да решават сегашните проблеми свързани с усвояването на високопроизводителни технологии; спазване на стандартите за качество, хигиена и безопасна околна среда; адаптиране към пазара.
Основните инструменти на ОСП, които засягат зеленчукопроизводителите са: директните плащания на единица площ в първите три години след присъединяването, маркетинговите стандарти за качество и контрол на съответствие, интервенции и външнотърговски режим и организации на производителите (ОП). Очакваното им въздействие върху зеленчукопроизводителите ще се изяви в следните насоки:
- в първите три години след присъединяването, размерът на зеленчуковите стопанства е определящ фактор за влиянието на ОСП върху тяхното развитие. Тъй като размерът на субсидиите е 1-2% спрямо нетния доход на стопанствата, те реално няма да повлияят върху развитието им, от което следва, че тяхната устойчивост ще се определя от конкурентноспособността и способността им да реагират адекватно на пазарните сигнали;
- спазването на маркетинговите стандарти е елемент на ОСП. То може да затрудни временно производителите, но е безспорен фактът, че качествените продукти намират по-добър прием на пазара;
- външнотърговският режим осигурява специфична защитна клауза, с която се цели да се избегне въздействието на неблагоприятните за външния пазар фактори и да се проследяват по-добре търговските потоци на някои чувствителни продукти;
- организациите на производителите са една възможност за решаване на пазарните им проблеми. Тяхното създаване у нас е затруднено от различни фактори като: липса на пазари; липса на концентрация на насаждения в един район; маломерни парцели; липса на нужния капитал за стартирането им; невъзможност да се достигне изискваното количество от 1000 t годишно производство; неспазване на законовата база от земеделските производители; недостиг на специалисти; недостатъчна мотивация.
Независимо че механизмите на ОСП по принцип са позитивно настроени към производителите, присъединяването на страната ни към ЕС не се очаква да предизвика рязко оживление в зеленчукопроизводството. Ще просъществуват в сектора онези стопанства, които най-бързо и най-добре се адаптират към пазарните механизми като произвеждат ефективно и спазват изискванията и стандартите.
Ключови думи: зеленчукопроизводствени стопанства, ОСП, развитие.

Прочетете цялата статия - PDF файл

Expected Influence of the Common Agricultural Policy on the Development of Horticultural Farms

V. Hadjieva
Institute of Agricultural Economics - Sofia

(Summary)
The aim of the paper is to outline the development of CAP on the development of farms producing vegetables during the period of application of the Single payment scheme. Vegetable production in Bulgaria is organized in small-sized farms that cover 1.5-2% of the exploited farming land but it forms about one third of the gross plant growing production which reveals the importance of the sub-sector not only for the satisfaction of consumption but also as a source of incomes. In 2003, about 408 579 vegetable farms have been found, which accounts for 67% of all farms and shows the rife distribution of horticulture in the country. At the same time, 406 724 farms are owned by physical persons with average size of 0,97 da, 1 265 are farms run by sole proprietors with average area scale 15 da. Regarding the legal subjects, 190 are cooperatives with mid size 106,5 da, while other legal entities are 289 with average area of 79 da, along with 111 partnership entities with mid size of 15,4 da.
The feature of small vegetable producing farms is that they rely predominantly on own land, financing and family labor and regardless that nowadays they are profitable after accession of Bulgaria in EU they will face serious hardness due to lack of enough liquidity for investment in modernization and further enlargement. Besides, these farms are not yet able to solve their obstacles in terms of adoption of advanced technologies; following the standards for quality, hygiene and safety environmental practices and market adaptation.
The chief tools of CAP, which pertain to vegetable-producers are: direct payment of single area in first three years after accession, the marketing standards for quality and compliance control, interventions, foreign trade regime and producers' organizations (PO). The expected impact on the vegetable producers will evince in following aspects:
- The first three years after accession the size of horticultural farms will be ultimate factor for the impact of CAP on their development. Since the margin of the subsidies is 1-2% supposing the net income of those farms, the subsidies in fact will not influence on their development thus their sustainability will be determined and limited by farms' general competitiveness and their ability to respond adequately to market signals;
- The adherence to the marketing standards is an element of CAP. It can temporarily hinder the producers but indisputably high quality products find better reception on the market;
- The foreign trade regimen ensures a specific protective clause that aims to avoid the influence of the factors that are unfavorable for the foreign market and to follow better the trade flows of some sensitive products;
- The producers' organizations provide possibility for solving their market problems. Their creation in Bulgaria is hampered by various factors, such as: lack of markets; lack of concentration of plantations in one region; small-sized plots; lack of the necessary start -up capital; inability to provide the required production of 1,000 t per year; breach of law by the agricultural producers; deficiency of experts; insufficient motivation.
Regardless of the fact that the mechanisms of CAP are generally positively disposed to the producers the accession of our country to the EU is not expected to provoke sudden vitalization of vegetable production. Those farms that are most quickly and best adapted to the market mechanisms by effective production and adherence to the requirements and standards will continue to exist in the sector.
Key words: Common Agricultural Policy, vegetable-growing farming, development.

See the article as a PDF file

Статията е постъпила в редакцията на 21.03.2007 г.