Развитието на селските райони след присъединяването на България към ЕС

Ст.н.с.д-р Румен Попов
Институт по аграрна икономика - София

Резюме: Целта на статията е да се формулират основните приоритети на средносрочната политика на България в тази област. От тази гл.т. са анализирани тенденциите на развитие на селските райони в развитите страни; възможностите пред страната след присъединяването є към ЕС и съществуващата практика в настоящия момент.
Селските райони все още се възприемат като синоним на изостаналост и изолираност от обществения живот. В същото време в развитите страни се наблюдават нови явления както в икономиката, така и в отношението към тези райони. Развитието на обработващата промишленост, услугите и ИТТ, разкрива нови възможности за заетост и доходи. Земеделието запазва значението си, но вече не е водещ стопански сектор. Проблемите на околната среда придобиват особена важност. В тези условия чисто секторната политика се заменя от териториално базираната интегрирана политика и децентрализация на управлението. Налице е преход от политика на изравняване на развитието чрез субсидии към целеви програми, подкрепящи местното развитие.
Анализът показва, че противоположно на развитието на селските райони в напредналите страни, тези в България изпитват силна демографска, икономическа и социална криза. В същото време разширяването на ЕС на Изток създава предпоставки за засилване конкурентните позиции на европейското земеделие, стабилизиране на селските райони и страните от ЦИЕ като цяло, нарастване благосъстоянието в рамките на целия Съюз. Реализацията на тези благоприятни възможности изисква преоценка на ОСП. Нейното реформиране трябва да изключва издигането на нови бариери между старите и новите членове, както и дискриминация по отношение подкрепата на земеделските производители. Само тогава тя ще е действително обща.
Въпросите на развитието на селските райони са разглеждани в контекста на териториалната политика, програмите за развитие на изостаналите райони (планински и погранични) и на мерките на местните органи на власт. САПАРД е свързан преди всичко с подкрепа на земеделието и само частично на селските райони. Но тъй като земеделието е водещият икономически отрасъл на селските райони, могат да се правят изводи и в това направление. Най-общо, не може да се поставя под съмнение положителния ефект от реализацията на тази програма. В същото време трябва ясно да се каже, че проблемите на българското земеделие произтичат главно от значително по-ниската подкрепа за сектора като следствие от условията за присъединяване на страната към ЕС. По-ниската конкурентоспособност вследствие различната подкрепа не може да се компенсира от помощта за преструктуриране по тази програма. Освен това тези интервенции неизбежно създават предпоставки за тежка бюрокрация.
За да определи своите стратегически цели и приоритети в областта на Политиката за развитие на селските райони, България трябва да отчете общите цели и приоритети на ЕС и специфичните условия в страната. От тази гл.т., поради ниската производителност в сектора, ПРСР трябва да даде приоритет на оста “Конкурентоспособност на селскостопанския и горския сектор”. Вторият приоритет, поради задълбочаващият се упадък на селските райони, трябва да бъдат мерките по третата ос - диверсификация на стопанската дейност и подобряването на качеството на живот. Мерките по втората ос трябва да получат съответна тежест и да решават перспективни проблеми, като в същото време се има предвид, че България е заинтересована преди всичко да възстанови производството в районите с най-добър земеделски потенциал.
Ключови думи: селски райони, глобализация, тенденция на развитие.

Прочетете цялата статия - PDF файл

Rural Areas' Development after Bulgaria's Accession to the European Union

R. Popov
Institute of Agricultural Economics - Sofia

(Summary)
The rural areas of the European Union (EU) countries embrace 85% of the territory with a quarter of the population. In Bulgaria 40% of the population live in the rural areas while their condition is more important. The globalization processes influence these areas in different from urban areas' ways. These processes need a specific approach in shaping and conducting the policy of the rural areas' development.
The objective of this article is to define the priorities of the mid-term policy concerning Bulgaria's rural areas. Having this in mind, there are analysed the development trends of the rural areas of the developed countries as well as the acting practice for the time-being and the opportunities of the rural areas' development after Bulgaria's accession to the EU.

Key words: rural areas, globalization, development trend.

See the article as a PDF file

Статията е постъпила в редакцията на 6.04.2007 г.