Регионална специализация на агросектора

Доц. д-р Наньо Нанев, Керанка Недева
Тракийски университет - Стара Загора

Резюме: В статията се разглеждат методологични и практически въпроси на регионалната специализация на аграрния сектор у нас. Актуалността на въпроса е предопределен от значението на регионалните аспекти на Общата аграрна политика на Евросъюза и произтичащите от това важни последици за регионалната и отрасловата структура на националната икономика.
В настоящото изследване целта е да дадем методическия инструментариум за установяване равнището и динамиката на регионалната специализация на аграрния сектор и на тази основа да установим основните тенденции и перспективите на регионална специализация на агросектора по райони на планиране в нашата страна.
Методическият подход за анализ на регионалната специализация на аграния сектор съдържа система от икономически показатели, определени чрез методите на икономическата статистика.
Използвани са показатели за определяне на отрасловата структура на регионалната икономика, локализацията на отраслите по икономически региони на плраниране, абсолютната регионална специализация на агросектора. За измерване динамиката на структурните различия в регионалната специализация в статията са използвани два вида показатели: коефициент на структурни различия, известен още като коефициентът на специализация и интегрален коефициент на структурни различия.
Измененията на коефициента на специализация и интегралния коефициент на структурните различия показват относително слаби структурни промени в равнището на специализация за изследвания период. Това говори за установила се специализация в селското стопанство. Ако се изследва динамиката на специализацията за по-продължителен период, ще се установят и някои по-съществени промени в нивото на регионалната специализация, но причините за тези промени не са в търсенето на нови варианти при териториалната локализация на сектора, а предимно под влияние на кратковременни конюнктурни решения и в по-голяма степен под влияние на климатичните фактори.
За периода 1998-2003 г. се наблюдава определена тенденция на относително намаляване на абсолютната регионална специализация на аграрния сектор в страната. Преструктурирането на икономиката към по-доходоносни сектори определено е изиграла роля в това направление.
С изключение на Северния Централен регион, където нивото на специализация се запазва, макар и с незначително намаление през 2002 г., в останалите региони спадът е очевиден, като само за Южния Централен регион той е с 2 пункта.
В страната се очертават два типа райони: с относително по-ниско ниво на специализация - (Северозападен, Югозападен и Югоизточен) и с по-високо ниво на специализация (Северен Централен, Североизточен и Южен Централен). Неблагоприятна тенденция в случая е, че в районите с подчертани сравнителни предимства в аграрната сфера значението на агросектора намалява. Тази тенденция е особено характерна за районите с по-висока степен на специализация (Североизточния, Югоизточния и Южния Централен регион).
Тенденция на влошаваща се локализация се наблюдава в Югозападния регион. Значенията на коефициента на локализация за Югоизточния и Южния Централен регион ги определят като региони с постоянно ниво на локализация и наложила се специализация. При Североизточния и Северния Централен регион тенденцията е на засилваща се локализация, предвид неизползвания агропотециал. Големите колебания на показателя за Северозападния регион го характеризира като икономически неустойчив и податлив на временни конюнктурни изменения.
В заключение се правят някои по-важни препоръки за усъвършенстване на регионалната специализация в агросектора. В перспектива усъвършенстването на регионалната специализация може да се разглежда като непосредствена функция от сравнителните предимства в сектора, а именно:
- целесъобразно да се използват обективните дадености на районите и установената благоприятна адаптивност на сортовете и породите във връзка с пазарните критерии и квотния режим, наложен ни от Европейския съюз;
- трудоемките сектори все повече ще ограничават своя ареал на разположение пред високотехнологичните, наукоемките и екологосъобразните производства вследствие на завишените изисквания за безопасност на храните и суровините за тяхното производство;
- неефективната многосекторност в отрасъла и неговата нерационална диверсификация ще наложат съответно преструктуриране в посока към най-ефективните и конкурентоспособни производства.
Ключови думи: регионална специализация, региони, икономически райони на планиране, локация, брутна добавена стойност.

Прочетете цялата статия - PDF файл

Regional Specialization of Agricultural Sector

N. Nanev, K. Nedeva
Thracean University - Stara Zagora

(Summary)
In the article there are examined methodological and practical questions of the regional specialization of the agricultural sector in Bulgaria. The actuality of the question is predetermined by the significance of the regional aspects of the Common agricultural policy of the European Union and the resulting important consequences for the regional and branch structure of the national economy.
The present research sets the task to give the methodical instruments for determination of the level and dynamic of regional specialization of agricultural sector and to assess the major trends of regional specialization of agricultural sector by districts of planning in our country.
For the period 1998 - 2003 it is observed a definite trend of relative decrease of the total regional specialization of the agricultural sector in the country. The reorganisation of the economy towards more profitable sectors definitely has played a role in this direction.
With the exception of the North-Central region, where the level of specialization has preserved itself, even with insignificant decrease in 2002, in the remaining regions the decrease is obvious, such as only for the South-Central region it is 2 points.
In Bulgaria there emerge two types of regions: those with a relatively lower level of specialization (North-Western, South-Western and South-Eastern) and those with a higher level of specialization (North-Central, North-Eastern and South- Central). An unfavourable trend in this case is that in the districts with pronounced comparative advantages in the yield of agriculture, the significance of the agricultural sector decreases. This trend is especially typical for the regions with a higher degree of specialization (North-Eastern, South-Eastern and South-Central).
A trend of worsened localization is observed at the South-western region. The values of the coefficient of localization for the South-Eastern and South-Central districts define them as regions with a constant level of localization and established specialization. At the North-Eastern and North-Central regions the trend is a strengthened localization, with regard to unemployed agricultural potential. The large fluctuations of the index for the North-Western region characterize it as economically unstable and susceptible to temporary conjunctural changes.
Al fine, there can be made several essential conclusions:
First, the system of indices being used characterizes different sides of the regional specialization - the absolute level and dynamics of regional specialization, the localization of agricultural sector on the territory of the country and the branch differentiation in particular economic regions. For making correct conclusions from the analysis, it is necessary the specified indices to be applied in their relation and interdependence.
Second, the results from the analysis outline a pronounced trend of worsening regional specialization of the agricultural sector. The low competitive power of the agricultural production in fact has also left its mark on the processes of its specialization. In our opinion the reasons are complex, but there predominate these of subjective nature and the inability of the leaders at national and regional level to impose acceleratedly the due requirements of the European institutions for the economy sector in this priority.
Third, unlike the regional specialization in some labour-consuming branches of the national economy like for example, the tailoring industry, where there is a definite risk at its extending, the specialization of agricultural sector definitely has a different effect. It is associated mainly with the natural factors of production and the favourable climatic conditions in our country. On the other hand it is conservative and once established it can difficultily be sharply changed under the influence of temporary conjuncture factors.
Fourth, the perspectives for development Bulgarian agriculture are immediately connected with its comparative advantages regarding the member states of the European Union. From this there results the main objective of the agricultural sector - reaching a high competitive power and effectiveness. The rational specialization of the agricultural sector is one of the possible alternatives and the right choice of Bulgaria in the conditions of Common European market.

Key words: regional specialization, regions, economic regions of planning, localization, gross operating surplus.

See the article as a PDF file

Статията е постъпила в редакцията на 17.11.2006 г.