Надеждност на икономическите системи
(Проблеми на теорията и практиката)

Книгата с едноименното заглавие “Надеждност на икономическите системи (проблеми на теорията и практиката)”, е изградена въз основа на общата теория за надеждността, адаптирана към икономическата система. Затова ще си позволим в началото да дефинираме понятията, които са използвани и които са ни дали възможност да разгледаме отношението на икономическите теории към проблема за надеждността на икономическите системи и тяхната роля за определяне характера на динамиката на растежа и развитието на тези системи. Целта е да се направи опит за свързване на икономическите теории с тяхното приложение за усъвършенствуване на държавната политика в областта на предприемачеството, инвестициите и бъдещето на съвременния “икономически човек” с оглед повишаване надеждността на икономическата система и стандарта на живот в Р. България.
Икономическата система, като всяка друга система, се разглежда като множество от взаимно свързани елементи, която не бива да се разчленява на независими подмножества и която функционира в съответна вътрешна и външна среда (включително природна).
Основните признаци, които характеризират това множество са:
- сходност на структурите на стопанските субекти и автономност на техните дейности;
- самостоятелност в дейността на стопанските субекти и стремеж за саморегулиране, самоуправление и самосъхранение във времето;
- сходност на йерархическата структура в отделните стопански субекти на икономическата система като цяло;
- изменения на свойствата на икономическите субекти и на икономиката като цяло във функция от времето;
- съчетание на изменящите се свойства на икономическите субекти и на икономиката като цяло с отчитане взаимовръзката и обмена със заобикалящата среда (включително с обитаваната от хората, т.е. антропогенната);
- резултатите (ефектите) от дейността кореспондират с основните свойства на стопанските субекти, като елементи на икономическата система.
Надеждността е вероятностна категория, а следователно тя е свързана със случайните величини и случайните процеси, които характеризират резултатите от тези процеси във функция от времето.
Случайна величина в икономиката (и въобще в науката) е прието да се нарича величината, която в резултат на икономическото развитие, в даден момент от време характеризира състоянието на системата (S), но която предварително не е известна. Под система (S) ще разбираме всяко множество от взаимосвързани елементи, които не трябва да се разделят на независими подмножества. Връзките между елементите на системата от една или друга страна могат да бъдат както непосредствени, така и опосредствани. Например на фиг. 1. е изобразена символично система с три елемента а, b, c и връзките между тях.
При това връзката между елементите а и b е двустранна, т.е. изменение на а води до изменение на b и обратно. Връзката между елементите b и c е едностранна (изменение на c води до изменение на b, но не и обратното). В крайна сметка връзката между елементите а и c е опосредствана в една страна, т.е. изменението на c води до изменение на b, а то от своя страна, води до изменение на елемента а. По принцип елементите на системата и връзките между тях се изменят във времето и характеризират състоянието на системата във времето.
Като се отчитат редица особености на икономическата система: социални, политически, психологически, природни и др., които правят икономическата система извънредно сложна и неопределена, ние си даваме сметка, че поради изброените и редица други причини при икономическите анализи не може да се провеждат контролируеми експерименти и да се правят конкретни и точни изчисления. Информацията за вземане на икономическите решения е асиметрична, вероятностна, трудно се филтрира и извлича в чист вид. Затова на практика всички икономически процеси и явления са вероятностни и обвързани с редица социални, политически, природни и други процеси, които не могат да се контролират в тяхната цялост по отношение на влиянието, което оказват върху икономическата система.
Въпросът за надеждността на икономическата система заема основно място, защото неопределеността на икономическата система налага да поставим въпроса не просто върху растежа, а върху неговата устойчивост във времето. От тази гледна точка въпросът за надеждността на икономическата система е свързан със запазване на определени нейни качества и резултати от тях (положителен растеж - например над 4%; едноцифрена инфлация - например под 8%; едноцифрена безработица - под 8% и др.) относително постоянни във времето. От гледна точка на икономическата теория, свойствата присъщи на икономическата система (саморегулиране, самосъхранение, саморазвитие, самоусъвършенстване и др.) свързани с нейната надеждност се явяват и като принцип на политическото й устройство.
Процесите, които протичат в икономическата система (производство, реализация, разпределение, управление и др.) е прието също да се разглеждат като случайни процеси, тъй като резултатите от тях са функция на времето, защото се обуславят от множество променливи фактори във времето, чиято взаимовръзка се мени даже и при неизменен техен състав под влияние на външната среда, която е непредсказуема. Променят се също отделните елементи (подсистеми) на икономическата система във времето, които във всеки момент от време характеризират нейното състояние.
Надеждността на икономическата система приемаме да дефинираме като нейно свойство в течение на определено време и в определени условия да изпълнява основните си функции при съхранение на своите параметри за производство на материални и духовни блага с оглед повишаване на стандарта на живот на хората.
Основните функции на всяка икономическа система са:
- производството и размяната на стоки за производство и лично потребление;
- разпределение на материалните блага между индивидите в обществото;
- рационално управление на оскъдните ресурси с оглед максимизиране на икономическия резултат от тяхното използване, а също и разработване на икономически механизми за поддържане на икономическа система в относително равновесно състояние и устойчиво развитие.
Основните параметри, които характеризират възможността на икономическата система да изпълнява своите основни функции са:
- материалните ресурси - естествени, създадени от природата и изкуствено произведени от човека (в количествено и качествено отношение);
- трудовите ресурси (включително мениджмънта, информацията за протичащите икономически процеси в страната и света, и науката като непосредствена производителна сила), като количество и качество.
Тези параметри на икономическата система (наричани обикновено ресурси) образуват отделни подсистеми на икономиката и всяка от тях има своя надеждностна характеристика. Те съвместно предопределят надеждността на икономическата система като цяло, когато разглеждаме икономическата система като единно цяло, изградено на принципа на пропорционалността на тези подсистеми.
Надеждността на икономическата система като цяло се характеризира с продължителността на нейното функциониране във времето (години или векове), с възможността през този период безотказно да изпълнява своите основни функции и съхраняемост на основните свойства на икономическата система във времето, определени от начина на производство, разпределение и потребление. Начинът на производство се определя от технологията на производството, средствата за производство, формите на собственост и свързаните с тях разпределения на резултатите от икономическата дейност, класовото разслояване в обществото и др.
Основните причини, предизвикващи нарушаване на горепосочените свойства на надеждността на икономическата система са икономическите кризи, предизвикани от разрива между нарастващото потребление на ресурси от човека и тяхното възстановяване по естествен начин в природата и по изкуствен начин в процеса на производството им, организиран от човека. Тези кризи пораждат, и вече са породили, различни парадокси, които човек в своята съзнателна дейност, ако иска да оцелее в природата трябва да ограничи в максимално допустими граници за човешките способности. Парадоксите от икономическите кризи са свързани с бедността, стремежа за еднополюсен модел на икономическо и политическо господство, напрежение между страните от различните краища на света - Север и Юг, Изток и Запад, разширяването на световния тероризъм, липсата на идеи и стратегии за самосъхраняване на света и др. Тясно свързани с начина на производство на икономическата система и съпътствуващите го икономически кризи са екологичните, социалните, нравствените, геополитическите и биологическите кризи. Всяка от тези кризи също поражда редица парадокси, които заставят “икономическият човек” на 21 век да разработи своя визия, стратегия за самосъхранение. Трябва също да се има предвид, че продължителността на живота на икономическите теории, които са свързани с основните функции на икономическата система и нейните свойства, се редуват, сменяйки се една с друга и умират след 100 или повече години, понякога и след 10 години. Икономическите и политическите решения стареят много по-бързо и често пъти имат продължителност на живота около 2-3 години, т.е. могат да се отнесат към рационализаторските предложения. В такъв смисъл много руски учени поставят под съмнение “стремителния подход към пазара” на базата на старите икономически теории за развитието на капитализма. Те дават, според тях, ориентация към миналото, а не към бъдещето. Това налага строг критичен анализ и оценка на основните школи и техните икономически теории за развитието на икономиката в отделните страни в условията на интернационализма и глобализация на икономиката в световен мащаб.
Системата от показатели за анализ и оценка на надеждността на икономическата система се използва за диагностика на нейното състояние, т.е. за предупреждение, откриване и отстраняване на диспропорциите в нейното развитие. Най-важните от тях са БВП, работната заплата, заетостта, нормата на безработица, инфлацията и производителността на труда. На базата на тяхното изучаване във функция от времето се откриват основните закономерности на развитието на икономическите системи (процеси) и пътищата за тяхното усъвършенстване
Количествените показатели за определяне надеждността на икономическата система в нашето изследване са съобразени с краткия период на нашето изследване. Това е периодът 1991-2003 г., поради което основно сме използвали статистическите методи - корелационен и регресионен - за динамичен анализ на случайните величини във функция от времето, определяйки характера и скоростта на изменение на основните икономически показатели, характеризиращи развитието на икономическата система - БВП, инвестиции, работна заплата, заетост, норма на безработица и инфлация, производителност на труда и техните отклонения по време на икономическа криза от тренда на развитие, описан от съответната функция на случайната величина (показателя) от времето (икономико-статистически модел, изразен с параболичната, степенната, експоненциалната или друга математическа зависимост). Времето е изразител на цялата съвкупност от фактори (вътрешни и външни, вкл. природни).
Чрез коефициента на детерминация (квадрата на коефициента на корелация) и остатъчната грешка за оценка на уравнението на регресия, реално определяме каква част от разсейването на основните икономически показатели се определя от основните фактори на обкръжаващата ни среда, и каква част се дължи на влиянието на случайните фактори, които на сегашното развитие на науката все още не можем количествено да определим. Затова за влиянието на случайните фактори съдим именно по остатъчната грешка за оценка на уравнението на регресия, която показва отклонението на фактическите данни за изследваните показатели около теоретичните и винаги в нашата дейност се съобразяваме с тяхната величина. Колкото по-големи са тези отклонения, толкова по-голяма е вероятността от “изненади”. Затова, както беше посочено още в началото на увода целта на научното изследване на тема “Надеждността на икономическите системи и теориите за икономически растеж и развитие” е да се направи опит за свързване на икономическата теория с нейното приложение за управление в желана посока на икономическата система у нас. Ударението е поставено върху приложението на теоретичните изводи от изследването за усъвършенстване на държавната икономическа политика в областта на предприемачеството, инвестициите и бъдещето на съвременния “икономически” човек с оглед повишаване надеждността на икономическата система у нас и по-конкретно в земеделието.
Задачи на изследването:
А. Да се направи литературен обзор, с цел установяване отношението на икономическите теории към проблема за надеждността на икономическите системи и тяхната роля за определяне характера на динамиката на растежа и развитието на тези системи (характеризиращи се с неопределеност, еволюция и съответни икономически теории) - глава 1.;
Б. Да се направи литературен обзор, с цел установяване методиката за анализ на “енергията и икономическата оценка” на икономическите системи като се установят иконометричните модели за изследване динамиката на деловите цикли в икономиката - глава 2.:
- да се установят иконометричните модели за изследване на инвестиционното поведение, работната заплата, заетостта, БВП и производителността на труда във функция от времето и взаимодействието на факторите - инвестиции, работна ръка и степен на тяхното използване във функция от БВП и обратно на БВП от обуславящите го фактори (също във функция от времето);
- да се установят иконометричните модели за изследване на инфлацията и нейното влияние върху инвестиционното поведение, работната заплата и заетостта на работната ръка в икономиката;
- да се разработи система от показатели за диагностика на състоянието на деловите цикли в икономиката, която да се използва за прогнозиране и планиране развитието на икономическите системи с отчитане на тяхната надеждност;
- да се покаже теоретико-приложната страна на третираната проблематика в конкретен сектор от икономиката на страната - земеделие. Разгледани са икономическите процеси протичащи в международен и отраслеви аспект, тяхното съвкупно влияние върху БВП, създаван от земеделието, експорта и импорта, заетите в сектора и др., чрез използване на икономико-математически, иконометрични и други модели, с цел анализ и прогнозиране потенциала на бъдещото развитие и надеждност на икономическата система в този сектор - глава 3.
Резултатите от изследването по втора задача (Б) - могат да се използват за разработка на структурна промяна на държавната политика у нас по отношение на инвестирането в човешкия капитал, в процеса на производството, по отношение на използването на чуждия капитал за интензифициране на процеса на производството и заетостта на работната ръка и повишаване на нейния жизнен стандарт. Тези резултати могат да се разглеждат като основа за разработване на нова стратегия за развитието на България, отчитаща световните тенденции в развитието на икономиката. За целта трябва да бъде формулиран нов модел за национално-икономическо развитие, а научно-приложната част на основното ядро на парадигмите на този модел да бъде дадена под формата на обвързани пакети от програми за националните реформи в Р. България, с оглед максимално използване на конкурентните й предимства на световния пазар.
В резултат на изследователската работа по книгата в три глави - теоретична, приложна в национален план и отраслово приложна (за сектора земеделие) смятаме като постижения за колектива:
Теоретични:
- направена е преоценка на икономическите теории от гледна точка на ролята им за повишаване надеждността на икономическите системи, която по характер, поне според нас, е първо по рода си научно изследване;
- направен е опит да се създаде общ модел за развитието на икономиката у нас, отчитайки теоретическите постановки в икономическата теория и нейната роля за повишаване надеждността на икономическата система (в условията на глобализация);
- разгледани са теоретичните основи на Теорията за обществения избор на Дж. Бюканан, като предпоставка за повишаване надеждността на икономическата система и по-точно казано на взаимозависимостта икономика-политика.
Теоретико-приложни
- разработени са иконометрични модели за изследване динамиката на деловите цикли у нас и експериментално са определени техните параметри;
- разработените иконометрични модели са използвани за изследване деловите цикли на икономиката у нас и за прогнозиране на нейното развитие.
- анализирана е спецификата на икономическата среда в сектора земеделие и влиянието на протичащите международни икономически процеси на глобализация и либерализация. Разгледана е ролята на държавата и нейните механизми за регулиране на икономическите процеси в земеделието и влиянието й върху надеждността на икономическата система. Направени са изводи и заключения.
Ще сме безкрайно благодарни на читателите на книгата, ако ни признаят положително поне вложения труд за постигането на амбициозните є цели и приемат теорията за “Надеждност на икономическите системи”, като основа за устойчиво развитие на икономиката.
Надяваме се да получим вашите отзиви.

От авторите
Доц. д-р Александра Нанева
Д-р Любомир Любенов
Русенски университет, катедра Икономика