Кръгла маса:
Влияние на общата селскостопанска политика на ЕС върху развитието на земеделските стопанства в България

На 2 юни 2006 г. Институтът по аграрна икономика, съвместно с ЦКС проведе кръгла маса на тема: “Влияние на Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз върху развитието на земеделските стопанства в България”.
На кръглата маса взеха участие около 70 представители на научни институти от системата на Националния център за аграрни науки, БАН, Аграрен университет - Пловдив, Българска земеделска камара - София и Пловдив, Българска асоциация на фермерите, Национален съюз на земеделските кооперации в България, Национална асоциация на млекопроизводителите, Съюз на птицевъдите и други. Присъстваха и представители на научни и научно-популярни списания и вестници.

В словото си при откриването Директорът на Института по аграрна икономика ст.н.с д-р Румен Попов сподели, че кръглата маса е посветена на жизненоважен за българското земеделие въпрос - за устойчивостта и развитието на българските земеделски стопанства, в контекста на приложение на общата селскостопанска политика на ЕС. Само след шест месеца българското земеделие ще се развива в рамките на общата селскостопанска политика и от това доколко като държава ще успеем да прилагаме успешно тази политика зависи в най-голяма степен и бъдещето на българското земеделие. Въпросът за българските земеделски стопанства е - как приложението на тази политика ще повлияе върху тяхното развитие. Той е многоаспектен и заслужава оценка от много гледни точки. На първо място, кои ще бъдат тези земеделски стопанства, които ще могат да прилагат тази политика с всичките є изисквания и регулации. Включително стои въпросът - кои ще са тези стопанства, които ще могат да усвояват земеделските помощи? Кой ще спечели от общата селскостопанска политика, от подкрепата на производството? Дали това ще бъдат големите стопанства и могат ли по-дребните стопанства да се включат в този процес? Какви ще бъдат структурните промени от тази гледна точка? Ще могат ли българските земеделски стопанства да усвояват средствата по Втория стълб на ОСП, които са свързани предимно с подкрепа за инвестициите в този сектор. Т.е. ще могат ли тези стопанства да се модернизират през следващите няколко години? Ще се усвояват ли средствата за т.нар. неблагоприятни райони с трудни условия за селскостопанска дейност? В много голяма степен това е въпрос, който зависи и от работата на държавните институции. И в крайна сметка, ще може ли българското земеделие да се интегрира успешно в европейското селско стопанство? Положителният отговор на този въпрос зависи от способността ни да прилагаме успешно Общата селскостопанска политика. Разбира се, трябва да се отчете, че условията за членство не предоставят веднага на България пълния обем на земеделските помощи. Но това са общите условия, валидни за всички новоприети страни - и за десетте, приети през 2004 г., и за България и Румъния, които трябва да влязат в ЕС след седем месеца.
От Института по аграрана икономика бяха представени 3 доклада, резултат от вече отчетен планов проект, свързан с изследване развитието на стопанските структури на българското земеделие:
1. Конкурентноспособност на земеделските стопанства на прага на присъединяването ни към ЕС - ст.н.с. д-р Нина Котева
2. Оценка на устойчивостта на земеделските стопанства - ст.н.с. д-р Храбрин Башев
3. Влиянието на ОСП върху развитието на млечните ферми - ст.н.с. д-р Мимоза Младенова
Докладите от кръглата маса ще бъдат публикувани в списанието.