Селските райони у нас - възможности за развитие

Ст.н.с.д-р Илка Драганова, ст.н.с .д-р Румен Попов, ст.н.с .д-р Светла Бъчварова, ст.н.с .д-р Виолина Хаджиева, ст.н.с .д-р Минка Анастасова, ст.н.с .д-р Нона Маламова, ст.н.с .д-р Огнян Боюклиев, ст.н.с .д-р Янка Славова, ст.н.с .д-р Никола Стоянов, ст.н.с .д-р Пламена Йовчевска, ст.н.с .д-р Изиде Петрова
Институт по аграрна икономика - София

Резюме: Основният приоритет на ОСП на ЕС е поддържане развитието на селските райони и опазване на околната среда. Целта е постигане на по-пълна диверсификация на стопанската дейност в тези райони, запазване на селските общности като източник на работна сила и културни традиции, реализиране на положителни резултати в земеделието и издигането му като важен фактор за тях-ното развитие, осигуряване на висока заетост и устойчиви доходи на живеещите в тях.
В настоящата разработка са разгледани проблемите и възможностите за развитие на селските райони у нас, като те са обособени в следните направления:
- законодателната рамка за адаптиране на българската политика за развитие на селските райони към ОСП на ЕС;
- демографските проблеми на селските общини;
- пазарът на труда в селските общини;
- екологичното състояние на селските общини;
- равнището и динамиката на доходите на селските домакинства
- ролята, мястото и значението на земеделието в развитието на селските общини.
На основата на анализа на проблемите и разкритите възможности за развитие на селските райони у нас предлагаме редица промени в политиката (законодателни, методически и др.) с цел усъвършенстването и още по-голямото й приближаване до ОСП на ЕС.
При акцента на проблемите в изложените направления бяха направени изводи и конкретни предложения за тяхното решаване. Увеличаването на възможностите на земеделието за ускоряване на развитието на селските райони изисква:
- интеграция и взаимодействие между различните стопански субекти на територията на общините, за да се постигне по-пълно съчетаване на икономическите им интереси със социалната и екологична устойчивост на района;
- коопериране усилията на фамилните стопанства за общо осъществяване на производствената, снабдителната, търговската и обслужващата им дейност, с оглед преодоляване на самозадоволяващия им се характер, ниското качество на продукцията им, непълноценното използуване на производствените фактори, високата трудоемкост и повишаване на тяхната стоковост;
- издигане ролята и възстановяване на разкъсаните връзки между държавните структури, провеждащи политиката за развитие на селските райони за подобряване на сортовия и породен състав, селекцията и контрола върху продуктивните качества на животните, опазването и възпроизводствто на земята и околната среда, контролната и консултантска дейност в отрасъла;
- провеждане на по-гъвкава и целенасочена политика от ДФ “Земеделие” и програма САПАРД за преодоляване на недостатъчната техническа осигуреност, влошеното техническо състояние на наличната земеделска техника и подобряване процесите на обновяването й, с оглед по-качествено извършване на технологичните операции при конкретни почвено-климатични и организационни условия.
Разрешаването на посочения широк кръг от проблеми ще увеличи възможностите за развитие на селските райони и ще допринесе за постигане целите на регионалната политика. Във всеки един от тях, обаче, те имат своя конкретика и степен на прояв-ление. Ето защо за бързото, ефективно и целенасочено увеличаване на възможностите за ускорено развитие на всеки район е необходима конкретна програма, отчитаща неговите особености и специфика, възможната структура и специализацията на производството.
За целите на политиката за развитие на селските райони, за разработването на обосновани и ефективни стратегии, за управлението на териториалните общности и правилно използване на средствата на предприсъединителните фондове е разработен методически инструментариум за статистическо групиране на общините, който се базира на система от показатели за оценка, анализ и сравнение, за характеризиране на закономерностите и тенденциите в равитието на отделните области, общини и населени места. На основата на този инструментариум е извършено групиране на общините по степен на сходство в социално-икономическите екологичните и инфраструктурните им проблеми. Това позволява да се разкрият причините за междурегионалните различия в развитието на производството и услугите, в равнището на потребление и начина на живот и дава възможност правилно да се насочват сред-ствата за подпомагане на тези общини, които се нуждаят от помощ и в които най-бързо и ефективно те ще се откупят.

Rural Regions in Bulgaria - Development Opportunities

I. Draganova, R. Popov, S. Batchvarova, V. Hadjieva, M. Anastasova, N. Malamova, O. Boiukliev, I. Slavova, N. Stoyanov, P. Iovchevska, I. Petrova
Insititute of Agricultural Economics - Sofia

(Summary)
The basic priority of the Common Agricultural Policy (CAP) of the European Union (EU) consists of supporting the rural regions’ development and the environment protection as well. The aim is more complete reaching out for the obtainance of the diversification of economic activities in rural regions. It is stressed also on the preservation of rural communities as a source of labor force and cultural traditions, on the achievement of positive agricultural results and the betterment of the agricultural sector as an imporant source of regional development, assurance of high employment rate and stable revenue of the inhabitants.
In the present study we investigate into the problems of the opportunities the rural regions of the country to be developed. The following aspects are reviewed herewith:
- Legislative frames of adapting the Bulgarian rural regions’ development to the CAP af the EU
- Demographic problems of the rural municipalities
- Labor market in the rural municialities
- Ecological status of the rural municipalities
- Level and growth rate of the rural household revenue
- Role, place and importance of agriculture regarding rural municipalities’ development.
On the basis of the problem analyses and revealed opportunities for rural regions’ development, some legislation and methodological changes aiming at the further amelioration and approximation fot the CAP of the EU are proposed.
Through the accent on the problems of the pointed above aspects, numerous issues and concrete suggestions have been made. The enlargement of opportunities in view of development of the rural regions requires:
- Intergration and interraction between the different economic agents in the municipality territories in favor of better conjunction of their economic interests with the social and ecological regional sustainability.
- Cooperation of family efforts for common productive, provisional and commercial activities in order to avoid inefficient production factors, high labor costs and low rate of commercialization of the produce.
- Augmenting the role and recovering the relations between the Government structures responsible for the rural regional development, the policy and the consultancy activities of the branch.
- Conducting a more supple and purposeful policy of the State Fund “Zemedelie” and the SAPARD programme for overcoming the lack of agricultural equipment and deterioration of the used one, its restoration, assuring in this way a better quality of the technological operations depending on the particular soil and climatic conditions and the organization as well.
Resolving the indicated large spectre of problems would enlarge the opportunties for rural region development and would contribute to the achievement of the regional policy objectives. In each of the problems, however, there is a uniqueness and degree of existence. That is why, the fast, efficient and purposeful opportunities’ enlargement in favor of rural regional development needs a concrete programme accounting for the features of each region, its specificity, possible structure and production specialization.

There is elaborated a methodological tool of statistical grouping of the municipalities and of indicators of estimation and comparison of the status and development trends of the diverse districts, municipalities and settlements. It is of use in defining the reasons of the interregional diversities, the development of the production and services, the cunsumption level and the way of life. The tool is applicable to the formulation of well funded and efficient strategies of regional development and better management and use of the EU preaccession funds.