Ефективност, устойчивост и конкурентоспособност на земеделските стопанства в България

Ст.н.с. д-р Красимира Кънева, ст.н.с. д-р Мимоза Младенова, ст.н.с. д-р Нина Котева, ст.н.с. д-р Храбрин Башев, ст.н.с. д-р Мария Рисина, ст.н.с. д-р Виолина Хаджиева, ст.н.с. д-р Диляна Митова
Институт по аграрна икономика - София

Резюме: В изследването е разработен и приложен методически подход за оценка на ефективността, устойчивостта и конкурентноспособността на земеделските стопанства. Оценката на ефективността се основава на производствената ефективност, отразяваща продуктивността на производствените фактори и управленската ефективност, която отчита влиянието на транзакционните разходи. Ефективността от използването на основните производствени фактори е на ниско равнище - с вложените земя и труд би следвало да се получава 60-70 % повече продукция. Причините за това са дуалистичната структура на използваната земедел-ска площ (70 % от стопанствата са с размери до 10 dka и стопанисват 7 % от земята, а 20 % от нея се обработва в стопанства над 10 000 dka); свръх осигуреността с работна сила (27,3 работни единици на 1000 dka земя) и ниската техническа осигуреност (собствени машини ползват само 7 % от стопанствата на физическите лица, 40-60 % от юридическите лица и 89 % от кооперациите). Кооперациите имат най-добра осигуреност със земя и техника и най-малко работни единици на 1000 dka земя, но общата техническа ефективност, ефективността от капитала, общата факторна продуктивност и финансовите им резултати са по-слаби в сравнение с частните стопанства (физически и юридически лица).
Влиянието на транзакционните разходи се изследва по отношение на основните транзакции, свързани със снабдяването с кредит, маркетинга, неизпълнението на договорите, снабдяването с ресурси и информация и снабдяването със земя.
В резултат от обобщението на сумарната ефективност се стига до извода, че едрите частни стопанства и кооперации, отглеждащи полски култури имат по-ниска производствена (ресурсна) ефективност спрямо стопанствата за производство на зеленчуци и плодове, но управленската им ефективност е по-висока, което предполага и по-висока сумарна ефективност; стопанствата, отглеждащи преживни животни имат най-висока производствена и най-висока сумарна ефективност, въпреки честото опортюнистично поведение на купувачите на техните продукти; най-негативно върху сумарната ефективност се отразяват високите и с непостоянна величина транзакционни разходи при производителите на плодове и зеленчуци.
Устойчивостта се изследва чрез критерия “ефективни граници” на стопанството, които се дефинират с минимума на транзакционните разходи. Установява се, че най-устойчиви са едрите стопанства на физически и юридически лица, отглеждащи полски култури, а средните стопанства на физическите лица са най-малко устойчиви. Това особено е валидно за стопанствата с производство на зеленчуци и плодове и за стопанствата с преживни животни.
Кооперациите са неустойчиви по отношение на критериите продуктивност на производствените фактори, рационалност на механизма за коопериране и стабилност в поведението на членовете, но от гледна точка на удовлетворяването на личните интереси на членовете, те са ефективни. Това поражда мотиви за доброволното им оставане в кооперациите и обяснява защо някои от тях оцеляват в условия, в които други организационни форми не биха могли.
Въз основа на анализа за ефективността и устойчивостта на земеделските стопанства се определя тяхната конкурентноспособност, като се съобразяват и динамичните промени в институционалната среда във връзка с присъединяването ни към ЕС. Предположенията са, че малките стопанства на физически лица в перспектива ще намаляват, но броят им ще се запази на сравнително високо равнище; голяма част от средните стопанства ще претъпят трансформация, особено тези за отглеждане на зеленчуци и плодове; едрите стопанства, отглеждащи полски култури са най-перспективни, като може да се очаква леко намаление в размера им, поради нарастваща конкуренция на пазара на земя и аренда, повишени изисквания на вътрешния пазар и стагнация в експорта; значителна част от животновъдните (основно говедовъдни) стопанства на физическите лица ще претърпят трансформация или ще преустановят дейността си, в резултат от повишаването на транзакционните разходи при очакваните институционални промени в областта на контрола на качеството; кооперациите, които в преобладаващата си част отглеждат полски култури ще продължават да съществуват на ръба на оцеляването, ако не се предприемат промени в механизма на коопериране и финансиране. Такива могат да бъдат: ограничаване на членството само до работещите в кооперацията, постъпки за законодателна промяна, позволяваща закупуването на земя от кооперацията като юридическо лице и пр.;
Изпреварващото или изоставащо развитие на дадена организационна форма и производствено направление в значителна степен ще зависят от общата селскостопанска политика и промените в нея. Въздействие може да има и национално ниво, но съгласувано с ЕС и в рамките на разполагаемите национални бюджетни средства.

Efficiency, Sustainability and Competitiveness of Agricultural Farms in Bulgaria

K. Kaneva, M. Mladenova, N. Koteva, H. Bashev, M. Risina, V. Hadjieva, D. Mitova
Institute of Agricultural Economics - Sofia

(Summary)
It is elaborated and applied a methodological approach of estimating the efficiency and competitiveness of farms. The efficiency evaluation is based on production efficiency of production factors and on managerial efficiency accounting the impact of transaction costs. The fixed capital efficiency is low, e.g. at the presently employed land and labor, the attained production level could be 60-70% higher. The reasons for this refer to the dualistic structure of the size of the arable land used by the farms, e.g. 75% of them cultivate up to 1 ha and manage 7% of the total land and 26% of the arable land is cultivated by farms with a size of over 1000 ha, the overpopulaion by labor force (27.3 working units per 100 ha) and the low technological level - own machinery is present only in 7% of the farms of physical persons, 40-60% in the farms of legal persons and 89% of cooperatives. The last ones have the best supply of land and technology and less labor force per ha. However, the cooperatives’ capital efficiency, factor productivity and financial resutls are under the level attained by private farms (both owned by physical and by legal persons).
There is studied herewith the impact of the basic transaction costs related to the credits, marketing contracts, resource and information availability and land availability.
As a result of summarizing of the aggregate efficiency the followiing conclusion is made: the private agricultural farms and the cooperatves cultivating field crops reach lower production resource efficiency as compared to the farms producing vegetables and fruits but have a higher managerial efficiency so that their aggregate efficiency is higher; the animal breeding farms have the highest production efficiency in spite of the frequent opportunistic attitude of the consumers towards their produce; the most negative impact on the aggregate efficiency belongs to the variable transaction costs of the producers of vegetables and fruits.
The sustainability is studied by means of the criteron of the “efficient boundaries” of the form defined as minimum transaction costs.
The most sustainable are the large farms of the physical and legal persons , cultivating field crops. Less sustainable are the middle by size farms, mainly producing vegetables and fruits or rearing ruminant animals.
The cooperatives are not sustainable regarding the criterid of efficiency of the production factors, rationalism of the cooperative mechanisms and stability of the members’ behavior, but they are efficient from the point of view of personal interest sattisfaction of the members. This motivates their voluntary presence in cooperatives and the cooperatives’ survival as compared to the other organizational forms.
The analyses of the efficiency and sustainability of agricultural farms helps in the estimation of their competitiveness, having in mind the dynamic changes of the institutional environment related to Bulgaria’s accession to the European Union.
Ihis presumed that the small sized farms will decrease but still their number will be large; a large proportion of the middle sized farms will transformed this, mainly regarding vegetable and fruit growing farms; the large farms cultivationg field crops are with the best perspective regardless of their eventual decrease by size, due to the augmenting competition at the land and land-lease market, augm enting requirements by the domestic market and export stagnation; a large part of the animal (mainly stock) breeding farms belonging to physical persons will be transformed or liquidated due to the transaction costs augmentation caused by the institutional changes in the area of quality control; the cooperatives, the majority of which are specialized in field crops will continue their hard survival if there would not be undertaken changes in the mechanism of cooperation and financing. There must be: a limitation of the membership up to the number of the persons working at the cooperative; there must be undertaken legislative changes allowing the agricultural cooperatives as a legal entity to purchase land.
Getting ahead or behind in the development of a given organizational form and production specialization will depend to a large degree on Common Agricultural Policy of the EU and its changes. Its impact must be at naional level too, however in accordance with the EU and in the frames of the disposable national budget sources.