Дефинирането на необлагодетелстваните райони в България - етап в подготовката за прилагане на ОСП на ЕС

Ст.н.с. д-р Иванка Янакиева, ст.н.с. д-р Недка Иванова, ст.н.с. д-р Румен Попов, ст.н.с. д-р Диляна Митова
Институт по аграрна икономика - София

Резюме: “Програма 2000” определи политиката за развитие на селските райони като втори стълб на Общата селскостопанска политика /ОСП/. Първото условие за да могат да бъдат усвоени средствата, които ЕС одобри за финансиране на политиката за развитието на селските райони за България, е да се определят общините, в които земеделските производители работят при по-неблагоприятни природни условия и ограничения.
Целта на настоящата разработка е да се разгледат някои по-важни методически въпроси, свързани с начина на дефиниране на необлагодетелстваните райони, въз основа на което да се предложи структурата и обхвата на необлагодетелстваните райони за България.
На този етап колективът е дал дефиниция на две групи райони - Планински и Други необлагодетелствани райони.
Планинските райони са дефинирани при следните показатели и критерии:
- среднопретеглената надморска височина за територията на общината да е над 600 м, или;
- среднопретегления наклон на терена за територията на общината да е над 10 градуса (17,6%), или:
- среднопретеглената надморска височина за територията на общината да е от 500 до 600 м., комбинирана със среден наклон на терена над 7 градуса (12,3%);
- когато територията на общината не отговаря на двата критерия, за да се постигне хомогенизиране на района, може да бъде включена в обхвата при условие, че поне един от показателите превишава съответния критерий.
Други необлагодетелствани райони:
- гъстота на населението да е по-ниска от 71 души на кв.км;
- заетите в земеделието да са над 10%;
- категорията на земеделската земя да е по-висока от шеста.
За да се отговори на изискванията на Регламент 1257/99 на ЕС за хомогенност на необлагодетелстваните райони, се предлага когато териториите на общини, граничещи с необлагодетелстваните райони, навлизащи в тях подобно на полуостров, не покриват един от критериите, но превишават друг, да бъдат класифицирани като необлагодетелствани.
Необлагодетелстваните райони обхващат 55,7% от територията на България, 42,8% от земята на селскостопанския фонд и 80% от горския фонд на страната. Планинските райони заемат преобладаващата част - 49% от територията на страната и 43% от селскостопанския фонд, докато делът на Други необлагодетелствани райони е твърде скромен - съответно 6,6% и 7%.В обхвата на необлаго-детелстваните райони попадат 143 броя общини, което представлява 54,2% от всички общини в страната. В групата “Планински райони” влизат 130 общини, като 88 от тях са дефинирани по надморска височина над 600 м, 25 по наклон над 10 градуса, 1 по комбинирания критерий и 16 по принципа на хомогенизация на Планинските райони. В групата ”Други необлагодетелствани райони” попадат 13 общини.
На базата на така определения обхват на необлагодетелстваните райони се предлага проект за наредба, в която се посочват общините, в които земеделските производители имат право да получават компенсаторни плащания, поради това, че те търпят загуби и пропускат ползи в резултат на неблагоприятните природни дадености за развитие на земеделско производство.
Ключови думи: необлагодетелствани райони,планински райони, други необлагодетелствани райони, компенсаторни плащания,обща селскостопанска политика.

Defining the Less Favoured Areas in Bulgaria - a Stage of Preparation for Implementing the EU Common Agricultural Policy

I.Yanakieva, N. Ivanova, R Popov, D. Mitova
Institute of Agricultural economics - Sofia

(Summary)
“Agenda 2000” outline the rural development policy as a second pillar of the CAP. Pre-condition for utilising the funds allocated to this policy is to determine the municipality that could be considered as Less Favouried Areas (LFA). The main goal of this study is to analyse some basic methodological issues related to the factors that could be used for determining the coverage of LFA in Bulgaria.
The framework and the common conditions that have to be followed for determining the LFA and areas with agri-environmental restrictions are given in EC Regulation 1257/99 and its amendments. Any country has the rights to determine the groups of the LFA in respect to the specific conditions of the country as well as the data availability that could prove the limitations for agricultural production in these areas.
At this stage of the study, two types of the LFA have been determined for Bulgaria: Mountainous areas and Other LFA. The areas with agri-environmental restrictions have not been determined due to the following reasons: shortage of information, discussion that is going on in respect to the criteria, the limited time period for the study, etc.
Mauntain areas in Bulgaria shall meet the criteria of a municipality level:
- Weighted average attitude of the municipality should be above 600 m see level, or;
- Weighted average slope of the municipality’s territory to be over 17, 6%.
- Weighted average altitude of the municipality’s territory more than 500 m above sea level combined combined with a slope of more than 12,3%;
- Homogenous small areas which do not meet the two(combined) criteria of the mountain areas, but are surrounded by Mauntainous areas if at least one of the criteria is meet.
Other LFA are determined on the basis of the following criteria:
- The population density is smaller than 71 people per squared kilometer;
- The agricultural employment rate to exceed 10% of the economically active population;
- The agricultural land category to be worst than 6 (10 point scale is used for land quality evaluation in Bulgaria)
To meet the homogeneity requirements of the EC Regulation 1257/99 the following suggestion is made: whenever some territories of the municipalities bordering with the LFA are situated inside their territories like islands, they should be classified as less favoured if at least one of the criterion is satisfied.
On the basis of the criteria mentioned above, the LFA covered 55.7% of Bulgaria’s territory, 42.8% of the agricultural land and 80.0 % of the forestry fund. The Mountainous areas consist of 49% of the territory of Bulgaria and 43 % of agricultural land while the proportion of the Other LFA is quite modest - about 6.6% and 7%, respectively.
143 municipalities are included in the LFA, or 54.2% of all municipalities in Bulgaria. The Mountainous areas consist of 130 municipalities of which 88 on the basis of the first criterion (more than 600 m above sea level); 25 with a slope above 10 percentages; 1 according to the combined criterion and 16 according to the principle of homogenization of the Mountain areas. In the group of other LFA there are involved 13 municipalities.
On the basis of the LFA criteria discussed above and the municipalities that meet them a draft Ordinance for the coverage of the LFA is proposed. The agricultural producers in these areas could apply for compensatory allowances.

Key words: less favuored areas, mountainous areas, other less favuored areas, compensatory allowances, common agricultural policy.